Заветната мечта едва ли не на всеки жител в България – да печели като в Америка, а да харчи тези пари по местожителство. Причината е проста: живеещият в София или Пловдив инженер, лекар, учител или програмист получава на месец почти толкова, колкото западния му колега – на ден. Що се касае до жителите на провинцията, техния месечен доход нерядко е равен на заплатата на час на американеца. За повечето – мечтата за американска заплата така и остава мечта, но някои успяват малко или много успешно да се реализират и периодически получават по пощата чекове, които са равни на три, а понякога четиризначна сума в долари.

Има няколко начина за да постигнете това, и за един от тези начини, който аз използвам вече не една година искам да поговоря с вас днес. Иде реч за «волната журналистика» - една от немногото професии, позволяващи честно и законно да печелите 100 $ за една вечер.

«ВОЛНА ЖУРНАЛИСТИКА» - КАКВО Е ТОВА?

Чувайки думата «журналист», много хора си представят човек, който е завършил висше образование и работи в щата на някой вестник или ТВ-станция и изготвя материали «за злоба на деня», взима интервюта от политици и певци, разказва за произшествия на седмицата и т.н. А сега си представете човек, който журналистика никога не е изучавал и работи като фризьор, треньор по аеробика, програмист или кардиохирург (или изобщо не работи),  той също има някакво хоби – развъждане на кактуси, реставрация на старинни автомобили, зимен риболов или историята на Древна Гърция, - а в свободното време той пише статии на интересуващите го теми, и продава тези статии в различни списания. Това и ще бъде «волният журналист».

За България такъв човек може да изглежда необичайно, но на Запад тази форма на журналистика е достатъчно разпространена и от 50  до 90 % от съдържимото на списанията съчиняват именно «волни журналисти». Учитайки това, че само в САЩ на днешен ден се издават повече от 15 000 вестници и списания, вие пожете да предположите примерното количество на «волните журналисти», живеещи от писането и продажбата на статии.

КАК ЗАПОЧНАХ АЗ

Няколко години назад аз започнах да пиша статии – просто така, за собствено удоволствие. Аз изобщо не планирах да печеля от това, тъй като работех като програмист и не изпитвах недостатък в пари. Няколко статии публикувах в български издания, а понеже тогава много общувах с американци, исках да напечатам няколко свои статии в едно от американските списания. След двойка неуспешни самостоятелни опита аз помолих за съвет своя стар приятел-американец, който, както знаех, често публикувал в това списание. Той доста подробно ми обясни, какво трябва да се прави и ми помогна да подготвя писмо до редакцията.

След известно време получих отговор от редактора. «Заинтересуа ни Вашата статия», - пишеше той, - «и ние сме готови да публикуваме в следващото изнание на нашето списание. Предлагаме Ви $120 за Вашата статия». Какво? Сто и двадесет долара? Аз изобщо не мислех, че ще ми платят… Струва ли си да споменавам, че се съгласих с предложението на редактора? Освен това, на мен ми хареса самата идея, да получавам пари за статии, които аз и така пиша за собствено удоволствие. Постарах се повече да разбера за това, как да преуспея в качеството на «волен журналист» - и започнах да пиша статии за продажба, да публикувам в западни издания, да получавам доларови хонорари.

КОЙ МОЖЕ ДА ПЕЧЕЛИ ОТ ТОВА?

Ако искате – вярвайте, ако искате – не, но според мен да печели от «волната журналистика» може практически всеки интелигентен човек. Какво, през сила не можете да повярвате? Съдете сами! Минималните изисквания, предявявани към «волния журналист» са такива:

1. Добро владеене на родния език, умение да се пишат свързани и интересни текстове.
2. Наличие на професия или хоби, представляващо интерес за много хора – с други думи, много хора трябва да разделят вашите интереси или да имат същата професия, каквато и вие, или да са заинтересовани от услугите на хора от вашата професия.
3. Ако планирате да работите с англоезична преса – добро владеене на английски (или френски, немски или испански) език или, умението да четете текстове на английски (даже с речник) плюс запознанство с добър преводач от български на английски.

Ако вие съответствате на тези изисквания, имате не лош шанс да преуспеете в качеството на «волен журналист». Първият и третият пункт, надявам се, са ясни и така, а за втория се налага нещо да поясня. Тук има два важни момента.

Първо, вашата област на специализация почти не е важна: с каквото и да се занимавате или увличате (с химия, пощенски марки, историята на групата «Битълс», танци, радиоелектроника, театрална фектовка, развъждане на екзотични породи котки и т.н), почти навярно в страните на Запад ще се намерят най-малко 30-40 хиляди човека, интересуващи се от същото – и за тях излизат списания на тази тема.

Вторият фокус е в това, че вие изобщо не трябва да сте професионалист на високо равнище в тази област, за която възнамерявате да пишете. Ако за писането на статията ви потрябва информация, която нямате, вие може просто да вземете интервю от експерт, обладаващ необходимата степен на професионализъм (важно е само да сте в състояние грамотно, без глупави грешки да му зададете въпрос, а също да разберете отговора и да изложите същността му за читателите на прост и достъпен език). На кратко, неглупав човек с разностранни интереси, напълно може да преуспее на нивата «волна журналистика».

КАКВИ СА ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА «ВОЛНИЯ ЖУРНАЛИСТ»?

Всички списания, издаващи се на Запад, от гледна точка на «волните журналисти» се делят на 3 категории – ниско платени (от $150 за статия), средно платени (от $150 до $500 за статия) и, накрая, високо платени (плащат от $500 до $12 000 за статия). Разбира се, не си струва да разчитате веднага да пишете в тези списания, които плащат хиляди долари. Но най-вероятно, ще минат най-малко 5 години, преди да можете да видите статията си на страниците на “Reader’s Digest” или  “New-Yorker”. Отначало вие вероятно ще се концентрирате върху списанията от категорията «ниско платени» и да получавате хонорари от 50 до 100 долара. След това (ако ви провърви от самото начало) ще започнете да работите със средно платените списания и да печелите от $150 до $300 за всяка статия. А след това… горко му на този войник, който не мечтае да стане генерал.

«ОК», - ще кажете Вие, - «Сто-двеста долара за статия – това е добре. Но колко статии могат да се продадат за година?» Това зависи на първо място от това, доколко добре и бързо Вие пишете. Аз понзвам хора, които живеят изключително от публикацията на статии. Става дума, разбира се, за професионалисти, работещи на пълно работно време и не една година. Но и любител, пишещ в свободното си време напълно може без особени трудности да си обезпечи весома добавка към заплатата. Без много да се напрягате, продавайки само по една статия на месец, може без труд а печелите $1000-1500 на година. А прилагайки малко усилия и $3000, и $5000, а и повече. Съгласете се, допълнителни 300-3500 долара на месец ще станат достойна добавка към заплатата Ви.

Доларовите хонорари са главен, но не единственият приятен аспект от професията «волен журналист». Допълнителен плюс от това занимание е възможността да се запознаете с хора, които обикновено виждате по телевизията. Думите: «Здравейте! Аз подготвям статия за списанието…», са способни да отворят много врати. Разбира се, хората, към които повишеното внимание на журналистите вече е омръзнало – звезди от първа класа като Бил Гейтс – най-вероятно ще останат недостъпни за Вас. Обаче има по-обикновени известни лица – често благосклонно отнасящи се към вниманието на пресата.

Какво ви дава запознанството с такива хора? Първо, това е просто приятно и да общувате с тях е достатъчно интересно, второ, списанията достатъчно охотно купуват статии с информация «от първа ръка» за известни хора, и накрая, трето, такива хора нерядко сами (нарочно или случайно) ви извеждат на някаква интересна тема. Освен това, такива звезди нерядко се превръщат в «свърхнови» - и тогава журналистите, които са се запознали с тях в миналото, се оказват в печелившо положение. А важното е – запознанството с известни хора и писането на статии за тях представлява нещо като омагьосан кръг: всяка следваща статия укрепя както вашите отношения с героя на статията, така и вашия авторитет като журналист, а като по-авторитетен журналист, вие ще можете с голяма лекота да се запознаете с други известни хора и да напишете статии за тях при това всякак следваща статия…

Още един плюс за професията на «волен журналист», за която често се забравя – възможността да получавате безплатно или със значителна отстъпка това, което другите придобиват за пълна цена. Книги, дискове, компютърни програми, оборудване, билети за кино или театър – всичко това в определени ситуации може да получи журналистът «без-въз-мезд-но, което значи безплатно».

Прост пример: веднъж аз търсех някаква информация в мрежата. Търсех, търсех, а след това си помислих: «Стоп! Все пак аз не съм единственният такъв… На много хора са им необходими надеждни механизми за ефективно търсене в Мрежата. Навярно има програми, които автоматизират търсенето на информация. Да взема да напиша статия – обзор на такива програми и техните възможности!» Речено-сторено. Аз намерих в Мрежата информация за такъв род програми, избрах пет най-симпатични, нахвърлих план на статията, а след това написах писмо до отдела за реклама на фирмите производители: «Здравейте, уважаеми господа! Аз съм еди-кой си журналист, и сега пиша статия за програмите за автоматизирано търсене в Интернет. Вашата програма … - една от тези, които бих искал да опиша. Не бихте ли могли да ми предоставите тази програма за тестиране, а също да ми напишете, кои нейни свойства  и функции Вие смятате за най-интересни и важни за потребителите и бихте искали да бъдат особено споменати в статията?»

Как мислите, колко се наложи да заплатя за тези програми? Правилно. Повече от това, производителите на програми даже направиха вместо мен половината работа по подготовка на статиите, подробно описвайки силните страни и отличителните способности на своя продукт. В крайна сметка всички останаха доволни – аз получих хонорар за статията и няколко полезни програми в допълнение, читателите получиха полезна информация за ефективните средства за търсене в Мрежата, а фирмите получиха реклама на продуктите си в сериозно списание.

НА ВОЛНИЯТ – ВОЛЯ

Някои питат: «А защо се нарича така – «волна журналистика?» причината е проста – тази професия дава на човек много по-голяма свобода отколкото други видове дейности. Ако човек, пробвайки се във «волната журналистика» и виждайки първите успехи, решава да направи това занимание своя основна работа и да живее от доходите от продажба на статии,той може да забрави за това, какво значи «ставай, време е за работа», «отпуска ще имате през февруари», «директорът не е доволен от вас» или не дай си Боце «вие сте уволнен». «Волният журналист» е волен да решава сам, ще работи ли днес или утре, сутрин или вечер, над тази тема или над другата, вкъщи, в парка, в кафето или на брега на морето, него не го плаши възможността от фалит на завода, неговите успехи не зависят от действията на сътрудниците му или шефа… с една дума – той е свободен.

Разбира се, тази свобода има и обратна страна: да, вас никой не ви подгонва, никой не ви диша във врата, но при това вие – и само вие – отговаряте за дохода си, така че ако вие си позволите да се отпуснете, да помързелувате, да захвърлите работата – много скоро това ще се отрази на вашето портмоне. За това на някои хора (аз самият, между другото съм от тях) е просто противопоказано да правят «волната журналистика» своя основна професия – въпреки че и за тях тя може да стане хоби, допълнителен доход или втора работа.

КАК ДА СТАНЕТЕ «ВОЛЕН ЖУРНАЛИСТ»?

Има няколко начина. Първо, вие можете да се учите пишейки на списания и опитвайки се да продадете статиите си и да се учите от грешките си. Такъв начин, възможно, рано или късно ще ви доведе до успех, но почти вероятно, това ще е по-скоро късно, отколкото рано -  аз успях да продам своята първа статия след година на безуспешни опити, а ако не ми бяха помогнали, то не е изключено, че бих се опитвал и до сега.

Второ, Вие можете да намерите познат сред «волните журналисти» и да го помолите да ви обучи. Това, най-вероятно е най-добрият начин, но в същото време най-малко реалния.

Трето, съществуват курсове за «волни журналисти». Струват от 100 до 1000 долара (на първо място това зависи кой ги провежда, след това – от това очен ли е курса или задочен, от програмата на курса, от продължителността и т.н) и се провеждат на английски.

ИГРА ИЛИ РАБОТА?

Възможно, след прочитането на тази статия, ви се е сторило, че «волната журналистика» - това е пълен и непрекъснат кеф, когато вие лежите на дивана с корема нагоре и говорите по телефона със своя приятел Бил Клинтън, а върху вас се сипят пачки долари и ценни подаръци.

Ако е така, съм длъжен да ви разочаровам – това е именно работа, при това нелека работа. Много ще се наложи да тичате с изплезен език, за да намерите нужния материал, често да препрочитате десетки книги заради един абзац, който в крайна сметка даже няма да влезе в окончателния вариант на статията, често минават часове за да подберете необходимата дума, често ще ви изпращат някъде по-далеч или ще ви награждат с епитети сред които «шакал» и «хиена» ще се окажат най-меки, често ще възникват конфликти с хора, които са недоволни от това, какво сте написали… а най-лошото е след всичко това вие да изпратите готовата статия в редакцията и да получите отговор: «Благодаря, но не е това, което ни трябва».

Въпреки това «волната журналистика» е интересна работа, увлекателна, а по български мерки – още и парична. За това, бих ви казал: «Пробвайте се в ролята на «волен журналист» - няма да съжалявате, ако останете живи!